„Ще стигнем ли до там, не зная;
но сладко ми е да мечтая,
да тичам мислено на лов
за слънце и любов."
„Люлека ми замириса и други стихотворения" ни прави съпричастни с душевните терзания на Иван Вазов, с неговите спомени, любови, разочарования и размишления. Поетът ни споделя за мъката си по изгубения приятел Константин Величков, за любовта си към Евгения Марс, разказва ни за новото поколение на България, за младежите, за техните „жажди, страсти, блянове".
„Люлека ми замириса и други стихотворения" са страници от книгата на живота на Иван Вазов.

Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.