Априлското въстание е избухнало - първо Панагюрище, след това Копривщица, по-късно и Клисура. Размирната пролет е настъпила. Всички са решени на съпротива, но не всички на действие. Селата се надигат, опасностите растат. Насред заплахата попада и Вазов. „Двама конници пристигнаха от Карлово за мене... Аз бягах слепешката към Пловдив, без да знам какво ме очаква там и дотам." През какви премеждия минава писателят, какви градове и села заварва, на какво става свидетел през дългото си пътуване? „Неотдавна" е повест, вплитаща исторически факти с лични възпоминания, и обрисува реалната картина на една будна, но изстрадала България.

Иван Вазов е един от най-известните български писатели и поети, живял в годините 1850-1921. Животът и творчеството на Вазов са белязани от два периода – Възрожденски и следосвобожденски. Дебютира през 1870 год. със стихотворението „Борба", а шест години по-късно издава първата си стихосбирката. Обемното творчество на Иван Вазов обхваща почти всички жанрове, като негово дело е първият български научнофантастичен разказ („Последният ден на ХХ век", 1899) и първата българска фентъзи поема („В царството на самодивите", 1884). Вазов се определя като „хроникьор на епохата", а Гео Милев от своя страна го нарича „патриарх на българската литература". Произведенията на Вазов могат да се четат като поезия, но и като история на България. Той заема достойно място сред българите, допринесли за утвърждаването, съхранението и развитието на нацията.