келепирът и „сгодата" надделяват над нравствените устои, с момъка Тошо, когото любовта извежда от спокойствието на патриархално-идиличната селска среда, и с редица други герои, които комично се озовават в свят, различен от този, с който са свикнали. Смях и критика се преплитат в едно. А до колко съвременният българин и героите на Михалаки Георгиев се препокриват, оставяме на вас да прецените.

Михалаки Георгиев е български писател, дипломат и общественик, живял в периода 1852 – 1916 година. След Освобождението започва работа като управител на митницата в родния си град Видин, а по-късно става дипломатически представител във Виена и Белград. След 1900 год. започва да пише и създава едно от първите земеделски списания – „Домакин", както и първия български учебник по ботаника. Пише разкази и хуморески, обрисува живота в българското село, вплита диалектизми, турцизми и поговорки, и чрез критико-реалистичния подход в някои от най-известните му творби като „Три срещи. Спомени от миналото", „Така се лъже човек. Хумореска" и „От късмета е всичко на тоя свят", Михалаки Георгиев става неразделна част от българската следосвобожденска литература.